Арт книгата “Книга на пророк Захария” е авторска интерпретация на библейска пророческа книга – религиозен текст, в които видения, предупреждения, пророчества и обяснения за миналото и бъдещето се смесват в семантично-визуална картина.

Библейската книга на пророк Захария е част от 17 пророчески книги в Стария Завет и е написана около 580г пр.н.е. /пр.Х. и. Епохата на пророците продължава около 3 века пр.н.е, като за този период нацията на Израел преминава през войни, окупация, заточение във Вавилон и много опити за възстановяване на страната и столицата Ерусалим.

Пророците са духовни водачи и в историята на Израел те се смятат за божествено избрани пратеници, които да разкрият Божията воля на общността, политиците и управителите на нацията. По това време историческия човек, изобщо, по лицето на земята, е и религиозен човек. За човека от епохата на Захария времето и пространството попадат под императива на Божествените сили. Той никога не е автор на историята, не я управлява ексклузивно с парламент, социална политика или икономическа стратегия; а вижда себе си като част от по-голямата картина, в която минало, настояще и бъдеще зависят от божествена воля. Пространството, което обитава се дели на видим и невидим духовен свят, като връзката с невидимия се извършва на сакрални места, какъвто е например за евреите храмът в Ерусалим. 

В този исторически и културен контекст, пророк Захария, който най-вероятно е бил свещеник, написва своите послания.

Библейските книги на пророците и жанровата им особеност да вплитат в едно история, видения и доминиращата роля на Божество, формират сложна структура на повествование. Четенето им напомня влизането на старозаветния Моисей в облака на планината Синай: обграден от думи, заредени с божествена сила, от него се изисква разбиране отвъд рамките на човешкото възприятие, за да може да види „голямата картина”.

Ако някой е готов да се довери на смесицата от исторически събития, предзнаименования, благословения, проклятия, традиция и революция; ако избере да вижда света като бойно поле в битката между доброто и злото, ако е склонен да признае невидимия свят и неговите императиви – тогава той чете правилно библейските пророци.

Тези специфики на жанра, от една страна исторически факти, а от друга – заявката на част от текстовете, че огласяват бъдещето, ни дават повод да разгледаме „Книга на пророк Захария” в 2 отделни визуални повествования.

Първото, наречено „Дом”, разглежда историческите събития, включени в книгата: изгнание, завръщане, битки за независимост и цената на оцеляването.

Вторият визуален разказ „Месия” разглежда 4 ключови за християните пророчества за Месията, вписани в “Книга на пророк Захария” и включени в Новия Завет.

Това независимо авторско издание деконструира допълнително категорията „време”, като разполага и двата наратива в съвремието на XX и XXI век и в условно бъдеще време. Тази интерпретация цели да покаже, че вечните теми за жертващия се Бог, нестабилната динамика на общността, оцеляването и предателството не са и няма да бъдат чужди на който и да е период от човешката история.

ДОМ

Вижте илюстрации от лепорело ДОМ тук

Първото лепорело „Дом“ разказва историята на свещеника Захария и юдейската нация, завърнала се от заточение. От перспективата на общността, времето се разглежда като постъпателна поредица от събития с цикличен характер („Историята се повтаря“) и като знак за тази повтаряемост, историята започва и завършва с празника Шатроразпъване. В кръговрата, като движение на периоди от време, една нация непрекъснато се обновява, живите раждат своите деца и погребват своите мъртви отново и отново и в това се заключава човешката история.
Концепцията зад визуалния наратив поставя фокус върху една от характеристиките на историческото време: то никога няма да ни заведе на сигурно място, в перманентен Златен век, вместо това ще редува добро и зло. За човека остава утехата, че след всяко зло идват добри времена.
Визуалното повествование разглежда и жизнения опит, като личностно преживяване в хода на човешката история. Времето тече, събитията се повтарят, но сблъсквайки се със страдание, бедствия и нещастие, човек губи своята невинност. Краят на цикличното лепорело ни припомня библейската история за сътворението на човека: „И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото“ (Битие 3:22 ББД).

МЕСИЯ

Вижте илюстрации от лепорело МЕСИЯ тук

В „Книга на пророк Захария“ има 4 пророчества за Месия/Избавител, които християните смятат, че са получили своето проявление в Исус Христос и за това са цитирани в Новия Завет. Вторият визуален наратив „Месия“ (И.Х.) е изграден около тези 4 пророчества, като разказва епизод от живота на Христос – предателството на Юда, съдът и смъртта.

Времето в този наратив е линейно и разглежда исторически момент, който променя Европа и света. Християнството също разглежда личността линейно, като времево нейното развитие е възходяща права, която започва с раждането и се отправя към вечността. Темата, върху която се фокусира визуалния наратив, е личната отговорност, която ще спаси света, както е проповядвана от Христос „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва…Защото каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Мат. 16:26, СП 2004).

Общността отстъпва на втори план и се затвърждават императивите на съвременната религия на „груб индивидуализъм“ (Морган Скот Пек). Личността в съвременното общество е заета със собственото си себеосъществяване. Днес живеем в пика на глагола „съм“, обградени от литература и практики, посветени на себеосъзването тук и сега и на преживяването на този момент, като единствено действителен.

Тази визуална интерпретация налага линеен императив на формата, посредством разполагането на наратива само върху лицевата страна на лепорелото.